ритвал

Речник на българския език

1. ритвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ритвал е производна форма на ритвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ритвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ритвал е производна форма на ритвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ритвал — мин. деят. св. прич. м. р.

ритвал е производна форма на ритвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. ритвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

ритвал е производна форма на ритвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).