ритаха

Речник на българския език

1. ритаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ритаха е производна форма на ритам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ритаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ритаха е производна форма на ритам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).