ритало

Речник на българския език

1. ритало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ритало е производна форма на ритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ритало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ритало е производна форма на ритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ритало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ритало е производна форма на ритам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ритало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ритало е производна форма на ритам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).