ритала

Речник на българския език

1. ритала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ритала е производна форма на ритам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ритала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ритала е производна форма на ритам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. ритала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ритала е производна форма на ритам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. ритала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ритала е производна форма на ритам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).