рипнел

Речник на българския език

1. рипнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рипнел е производна форма на рипна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рипнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

рипнел е производна форма на рипна (мин. деят. несв. прич. м. р.).