ринели

Речник на българския език

1. ринели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

ринели е производна форма на рина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ринели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

ринели е производна форма на рина (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).