ринела

Речник на българския език

1. ринела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ринела е производна форма на рина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ринела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

ринела е производна форма на рина (мин. деят. несв. прич. ж. р.).