ринало

Речник на българския език

1. ринало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ринало е производна форма на рина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ринало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ринало е производна форма на рина (мин. деят. св. прич. ср. р.).