ринали

Речник на българския език

1. ринали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ринали е производна форма на рина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ринали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

ринали е производна форма на рина (мин. деят. св. прич. мн. ч.).