ринала

Речник на българския език

1. ринала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ринала е производна форма на рина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ринала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ринала е производна форма на рина (мин. деят. св. прич. ж. р.).