римува

Речник на българския език

1. римува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

римува е производна форма на римувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. римува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

римува е производна форма на римувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. римува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

римува е производна форма на римувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).