рикоширало

Речник на българския език

1. рикоширало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рикоширало е производна форма на рикоширам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рикоширало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рикоширало е производна форма на рикоширам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. рикоширало — мин. деят. св. прич. ср. р.

рикоширало е производна форма на рикоширам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. рикоширало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рикоширало е производна форма на рикоширам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).