рецидивирало е

Речник на българския език

1. рецидивирало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рецидивирало е е производна форма на рецидивирам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рецидивирало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рецидивирало е е производна форма на рецидивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. рецидивирало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рецидивирало е е производна форма на рецидивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).