рецидивирало

Речник на българския език

1. рецидивирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рецидивирало е производна форма на рецидивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рецидивирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рецидивирало е производна форма на рецидивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. рецидивирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

рецидивирало е производна форма на рецидивирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. рецидивирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рецидивирало е производна форма на рецидивирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).