ретуширало

Речник на българския език

1. ретуширало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ретуширало е производна форма на ретуширам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ретуширало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ретуширало е производна форма на ретуширам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ретуширало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ретуширало е производна форма на ретуширам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ретуширало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ретуширало е производна форма на ретуширам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).