ресто

Речник на българския език

рѐсто съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

1. Същ. , ср. , само ед. Остатък от сума след плащане. Дай му рестото!
2. Нареч. Разг. Обратно, назад.

Грешни изписвания (1)

  • ресту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рес-то
членувано рес-то-то
мн.ч.
членувано