ресало

Речник на българския език

1. ресало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ресало е производна форма на реша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ресало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ресало е производна форма на реша (мин. деят. св. прич. ср. р.).