репчил

Речник на българския език

1. репчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

репчил е производна форма на репча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. репчил — мин. деят. св. прич. м. р.

репчил е производна форма на репча (мин. деят. св. прич. м. р.).