рендосвало

Речник на българския език

1. рендосвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рендосвало е производна форма на рендосвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. рендосвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

рендосвало е производна форма на рендосвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. рендосвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

рендосвало е производна форма на рендосвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. рендосвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

рендосвало е производна форма на рендосвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).