рекултивирал

Речник на българския език

1. рекултивирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рекултивирал е производна форма на рекултивирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. рекултивирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

рекултивирал е производна форма на рекултивирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. рекултивирал — мин. деят. св. прич. м. р.

рекултивирал е производна форма на рекултивирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. рекултивирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

рекултивирал е производна форма на рекултивирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).