реквизирал

Речник на българския език

1. реквизирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

реквизирал е производна форма на реквизирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. реквизирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

реквизирал е производна форма на реквизирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. реквизирал — мин. деят. св. прич. м. р.

реквизирал е производна форма на реквизирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. реквизирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

реквизирал е производна форма на реквизирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).