резонирало

Речник на българския език

1. резонирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

резонирало е производна форма на резонирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. резонирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

резонирало е производна форма на резонирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. резонирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

резонирало е производна форма на резонирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. резонирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

резонирало е производна форма на резонирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).