резилите

Речник на българския език

1. резилите — мн. ч. членувано

резилите е производна форма на резил (мн. ч. членувано).

2. резилите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

резилите е производна форма на резиля (сег. вр., 2 л., мн. ч.).