резилил е

Речник на българския език

1. резилил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

резилил е е производна форма на резиля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. резилил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

резилил е е производна форма на резиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).