резилило

Речник на българския език

1. резилило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

резилило е производна форма на резиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. резилило — мин. деят. св. прич. ср. р.

резилило е производна форма на резиля (мин. деят. св. прич. ср. р.).