резилил

Речник на българския език

1. резилил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

резилил е производна форма на резиля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. резилил — мин. деят. св. прич. м. р.

резилил е производна форма на резиля (мин. деят. св. прич. м. р.).