редяло

Речник на българския език

1. редяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

редяло е производна форма на редея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. редяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

редяло е производна форма на редея (мин. деят. св. прич. ср. р.).

3. редяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

редяло е производна форма на редя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. редяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

редяло е производна форма на редя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).