редило

Речник на българския език

1. редило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

редило е производна форма на редя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. редило — мин. деят. св. прич. ср. р.

редило е производна форма на редя (мин. деят. св. прич. ср. р.).