редила

Речник на българския език

1. редила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

редила е производна форма на редя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. редила — мин. деят. св. прич. ж. р.

редила е производна форма на редя (мин. деят. св. прич. ж. р.).