редил

Речник на българския език

1. редил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

редил е производна форма на редя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. редил — мин. деят. св. прич. м. р.

редил е производна форма на редя (мин. деят. св. прич. м. р.).