редене

Речник на българския език

редене съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ре-де-не
членувано ре-де-не-то
мн.ч.
членувано