ревнив

Речник на българския език

ревнѝв — прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

ревнива, ревниво, мн. ревниви, прил.
1. Който лесно проявява ревност, често без повод. Ревнив съпруг.
2. Който изразява ревност.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ривнив
  • ревниф
  • ривниф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. рев-нив
непълен член рев-ни-вия
пълен член рев-ни-ви-ят
ж. р. рев-ни-ва
членувано рев-ни-ва-та
ср. р. рев-ни-во
членувано рев-ни-во-то
мн. ч. рев-ни-ви
членувано рев-ни-ви-те

Връзки