ревете

Речник на българския език

1. ревете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

ревете е производна форма на рева (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. ревете — повелително наклонение, мн. ч.

ревете е производна форма на рева (повелително наклонение, мн. ч.).