реввахте

Речник на българския език

1. реввахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

реввахте е производна форма на реввам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. реввахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

реввахте е производна форма на реввам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).