ревала

Речник на българския език

1. ревала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ревала е производна форма на рева (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ревала — мин. деят. св. прич. ж. р.

ревала е производна форма на рева (мин. деят. св. прич. ж. р.).