ранил е

Речник на българския език

1. ранил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ранил е е производна форма на раня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ранил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ранил е е производна форма на раня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).