ранило

Речник на българския език

1. ранило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ранило е производна форма на раня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ранило — мин. деят. св. прич. ср. р.

ранило е производна форма на раня (мин. деят. св. прич. ср. р.).