ранила

Речник на българския език

1. ранила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ранила е производна форма на раня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ранила — мин. деят. св. прич. ж. р.

ранила е производна форма на раня (мин. деят. св. прич. ж. р.).