ранил

Речник на българския език

1. ранил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ранил е производна форма на раня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ранил — мин. деят. св. прич. м. р.

ранил е производна форма на раня (мин. деят. св. прич. м. р.).