разярил си

Речник на българския език

1. разярил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разярил си е производна форма на разяря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разярил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разярил си е производна форма на разяря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).