разщъквало

Речник на българския език

1. разщъквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разщъквало е производна форма на разщъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разщъквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разщъквало е производна форма на разщъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разщъквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разщъквало е производна форма на разщъквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разщъквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разщъквало е производна форма на разщъквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).