разшътвали

Речник на българския език

1. разшътвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

разшътвали е производна форма на разшътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. разшътвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

разшътвали е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. разшътвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

разшътвали е производна форма на разшътвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. разшътвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

разшътвали е производна форма на разшътвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).