разшътвала

Речник на българския език

1. разшътвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разшътвала е производна форма на разшътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разшътвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разшътвала е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разшътвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разшътвала е производна форма на разшътвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разшътвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разшътвала е производна форма на разшътвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).