разшътвал

Речник на българския език

1. разшътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшътвал е производна форма на разшътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разшътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшътвал е производна форма на разшътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разшътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

разшътвал е производна форма на разшътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разшътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разшътвал е производна форма на разшътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).