разшътала

Речник на българския език

1. разшътала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разшътала е производна форма на разшътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. разшътала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

разшътала е производна форма на разшътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. разшътала — мин. деят. св. прич. ж. р.

разшътала е производна форма на разшътам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. разшътала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

разшътала е производна форма на разшътам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).