разшушукал

Речник на българския език

1. разшушукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшушукал е производна форма на разшушукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разшушукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшушукал е производна форма на разшушукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разшушукал — мин. деят. св. прич. м. р.

разшушукал е производна форма на разшушукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разшушукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разшушукал е производна форма на разшушукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).