разширил

Речник на българския език

1. разширил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разширил е производна форма на разширя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разширил — мин. деят. св. прич. м. р.

разширил е производна форма на разширя (мин. деят. св. прич. м. р.).