разшаввало

Речник на българския език

1. разшаввало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшаввало е производна форма на разшаввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. разшаввало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

разшаввало е производна форма на разшаввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. разшаввало — мин. деят. св. прич. ср. р.

разшаввало е производна форма на разшаввам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. разшаввало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

разшаввало е производна форма на разшаввам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).