разшаввал

Речник на българския език

1. разшаввал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшаввал е производна форма на разшаввам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. разшаввал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

разшаввал е производна форма на разшаввам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. разшаввал — мин. деят. св. прич. м. р.

разшаввал е производна форма на разшаввам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. разшаввал — мин. деят. несв. прич. м. р.

разшаввал е производна форма на разшаввам (мин. деят. несв. прич. м. р.).