разчул си

Речник на българския език

1. разчул си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разчул си е производна форма на разчуя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. разчул си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

разчул си е производна форма на разчуя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).